лула
Облик
лула (български)
ед.ч. | лу·ла | |
---|---|---|
членувано | лу·ла·та | |
мн.ч. | лу·ли | |
членувано | лу·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Прибор за пушене, представляващ тръба, разширена в единия край, където се слага тютюнът. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
лула на мира - calumet