жаба
Облик
жаба (български)
ед.ч. | жа·ба | |
---|---|---|
членувано | жа·ба·та | |
мн.ч. | жа·би | |
членувано | жа·би·те | |
звателна форма | жа·бо |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Вид безопашато земноводно.
Етимология
старобълг. жаба, жѣба (Син. пс.) от праслав. *žěba < *gēbā < *gweb-eh2, Сродни форми: старопрус. gabawo „жаба“, старосакс. quappa „змиорка“. Предвид наличието на две последователни звучни непридихателни gw-, -b- в *gweb- и ограниченото разпространение на формите, вероятно се касае за дума от не-ИЕ произход. Лат. būfō „жаба“ не е свързана с горните форми, тъй като е от словосъчетание *gwou-dheh1- „сучеща крави“, срв. староинд. go-dhā- „вид игуана“.
Фразеологични изрази
крастава жаба
Превод
|
|