Птуй
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 12:03, 22 юни 2019 (UTC). |
Птуй Ptuj | |
Страна | Словения |
---|---|
Община | Птуй |
Площ | 25,649 km² |
Надм. височина | 232 m |
Население | 18 339 души (2002) |
Пощенски код | 2250 |
МПС код | MB |
Официален сайт | www.ptuj.si |
Птуй в Общомедия |
Птуй (на словенски: Ptuj; на немски: Pettau; на латински: Poetovio) е град в Словения, административен център на Градска община Птуй.
История
[редактиране | редактиране на кода]Антична история
[редактиране | редактиране на кода]Птуй е най-старият словенски град, за който има източници. Има доказателства, че местността е била населена още през каменната епоха. По време на късната желязна епоха келтите се заселват в региона.
Първо споменаване
[редактиране | редактиране на кода]През 1 век от новата ера местността е под управлението на Римската империя, като част от провинция Панония. През 69 г. Веспасиан е провъзгласен за римски император от дунавските легиони в Птуй, като първото писмено споменаване на града е от същата година. Poetovium е базовият лагер на XIII Близначен легион, където се намира легионерската му крепост (каструм). Името произхожда от времената на император Траян, който му дава статут на населено място и го нарича Colonia Ulpia Traiana Poetovio.
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]През 570 г. градът е окупиран от аварски и славянски племена. Птуй става част от Франкската империя след края на Аварската държава в края на 8 век. Между 840 и 874 г. принадлежи към Блатненското княжество на Прибина и Коцел. Между 874 и 890 г. Птуй постепенно попада под влиянието на Залцбургското архиепископство. Градските права, получени през 1376 г., бележат началото на икономически ръст за града.
География
[редактиране | редактиране на кода]Птуй се намира в Подравска (Североизточна Словения), край река Драва. Разстояния до някои градове: Марибор – 27 km, Целе – 61 km, Любляна – 132 km, Копер – 249 km. Летище Птуй (Мошканци) е на 7 km.
Населението на града е 18 339 души (от общо 23 242 жители на общината) според преброяването от 2002 г.
- Квартали
Част | Население |
Център | 3681 |
Брег Търнишце | 3743 |
Лудски Врът | 5903 |
Езеро | 1581 |
Панорама | 2072 |
Рогозница | 3867 |
Грайена | 2390 |
Спухла | 872 |
- Селища в общината
Грайена, Грайеншчак, Кицар, Кръчевина при Вубергу, Местни връх, Пацине, Подвинци, Птуй, Сподни Веловлек, Спухла
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Птуйски замък
- Църква „Св. Юри“
- Малък замък
- Птуйски градски съвет
- Доминикански манастир (Dominikanski samostan)
- Горен двор (Zgornji dvor)
- Църква „Св. Ожбалта“
- Флоряново знамение (Florjanovo znamenje)
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Птуй е побратимен с:
- – Вараждин, Хърватия (2004)
- – Бургхаузен, Германия (2001)
- – Банска Щиавница, Словакия (2002)
- – Сен Сир сюр Лоара, Франция (1998)
- – Охрид, Северна Македония (2006)
- – Аранджеловац, Сърбия
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени
- Митя Махорич – колоездач
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Стария град
-
Птуй от замъка
-
Улица в центъра
-
Птуйска кула
-
Птуйски замък
-
Градският съвет
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Уебсайт на Градската община (словенски, немски, английски)
- Птуй. Туризъм
- Птуй портал (словенски)
- Радио Тедник, Птуй Архив на оригинала от 2008-09-13 в Wayback Machine. (словенски)
- Орфеев паметник[неработеща препратка] (Orfejev spomenik) (словенски)
- Миноритски манастир Архив на оригинала от 2008-05-27 в Wayback Machine. (Minoritski samostan) (словенски)